Облаци

4 дек. 2012 г., 16:34

Поэзия

1035 0 5

ОБЛАЦИ

Сякаш няма небе.

Сякаш няма поле и простори.

Сякаш Дунав от нищото идва и в нищото влиза.

Сякаш някаква плътна завеса се спуща отгоре

и земята трепери, загърната в скъсана риза.

Има облаци сини, прозрачни, ефирни и леки,

има облаци – фин марокен, посребрен от луната,

има други – блестящо шевро, сахтияново-меки,

и брокатно-копринени, в слънчева жарка позлата.

Има облаци утринни, дневни и ласкаво-здрачни,

има облаци нежни и облаци – с гняв заредени,

но светът вън го няма и “облак” звучи неудачно

за безцветния влажен юрган, който пада над мене.

И прониква пронизваща влага, и тегне над всичко;

хладен вятър придърпва студената мокра коприна

и завива полето, примряло от студ, до брадичката,

и подпъхва единия край – да не би да настине.

А е вече декември и зимният студ ни превзема,

тези облаци мокри не топлят земята корава –

тъй е пусто, че даже да кихнеш от зимната хрема,

няма кой под юргана небесен да каже “наздраве”...

stenli499 (Станислава)

2012-12-04T20:44:11+02:00

В тази красота ринитни вируси не виреят!
Невероятен си,Вальо!
Поздрав!
vilflovers (Виолета Минчева)

2012-12-04T19:00:08+02:00

Поезията Ви е ЧУДЕСНА! НАЗДРАВЕ!!!
magnum (Венцислав Янакиев)

2012-12-04T18:47:20+02:00

Това стихотворение е страхотно!
Жулли (Юлия Димитрова)

2012-12-04T18:41:24+02:00

"и завива полето, примряло от студ, до брадичката,
и подпъхва единия край – да не би да настине"
Благодаря!
zefpet (Илко Карайчев)

2012-12-04T18:23:01+02:00

Има и Поезия! И тя е тук, при Маестро Валентин Чернев!