severianin (Валентин Чернев)
417 677
4.12.2012 г., 16:34 ч.

Облаци 

  Поезия
1023 0 5

 

ОБЛАЦИ

 

Сякаш няма небе.

Сякаш няма поле и простори.

Сякаш Дунав от нищото идва и в нищото влиза.

Сякаш някаква плътна завеса се спуща отгоре

и земята трепери, загърната в скъсана риза.

 

Има облаци сини, прозрачни, ефирни и леки,

има облаци – фин марокен, посребрен от луната,

има други – блестящо шевро, сахтияново-меки,

и брокатно-копринени, в слънчева жарка позлата.

 

Има облаци утринни, дневни и ласкаво-здрачни,

има облаци нежни и облаци – с гняв заредени,

но светът вън го няма и “облак” звучи неудачно

за безцветния влажен юрган, който пада над мене.

 

И прониква пронизваща влага, и тегне над всичко;

хладен вятър придърпва студената мокра коприна

и завива полето, примряло от студ, до брадичката,

и подпъхва единия край – да не би да настине.

 

А е вече декември и зимният студ ни превзема,

тези облаци мокри не топлят земята корава –

тъй е пусто, че даже да кихнеш от зимната хрема,

няма кой под юргана небесен да каже “наздраве”...

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??