13 июн. 2007 г., 09:39

ОБЛАЦИ

Поэзия

757 0 4

Облаци в небето сплитат вик от самота.
Мойта синева се стича по света.
Като гълъб ще разбия синьото небе у мен.
И по длани ще натрия светлото на този ден.
Сврял се в ъгълчето стайно миг от младостта,
свири моето пиано с моята ръка.
Всичките антени вболи връх в моето небе.
Ще изляза да ги пръсна, палава като дете.
Улиците се усмихват, блясват сините витрини.
А момичетата прихват, бели магдалини.
Облаче в локва плува, песничка си срича.
Пръстите ми все лудуват, смях от тях се срича.
Вик от самота се чупи.
Музика, простора!
Само аз ли съм такава или всички хора?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

qhve (Зорница)

Няма да се расърдя, ако някой ме критикува или ми дава съвети. Сигурна съм, че има за какво. А иначе, хвалбите много ме гъделичкат.

2007-06-13T21:20:06+03:00
ria (Гергана Иванова)

В този сайт познавам доста такива... Хубаво пишеш!

2007-06-13T13:39:12+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Всичките антени вболи връх в моето небе.
Ще изляза да ги пръсна, палава като дете.
МОЯТА АНТЕНА СЪЩО БИ СЕ РАДВАЛА НА ПАЛАВИ ПРЪСТИ.
ЧУДЕСЕН СТИХ.

2007-06-13T13:38:41+03:00
Романтик (Христо Костов)

"Пръстите ми все лудуват, смях от тях се срича.
Вик от самота се чупи.
Музика, простора!
Само аз ли съм такава или всички хора?!"

Не си сама, Зорница!!! Поздрави за хубавите стихове!!!

2007-06-13T09:54:06+03:00