ОБЛАЦИ
Облаци в небето сплитат вик от самота.
Мойта синева се стича по света.
Като гълъб ще разбия синьото небе у мен.
И по длани ще натрия светлото на този ден.
Сврял се в ъгълчето стайно миг от младостта,
свири моето пиано с моята ръка.
Всичките антени вболи връх в моето небе.
Ще изляза да ги пръсна, палава като дете.
Улиците се усмихват, блясват сините витрини.
А момичетата прихват, бели магдалини.
Облаче в локва плува, песничка си срича.
Пръстите ми все лудуват, смях от тях се срича.
Вик от самота се чупи.
Музика, простора!
Само аз ли съм такава или всички хора?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зорница Todos los derechos reservados
