Облаци в небето сплитат вик от самота. Мойта синева се стича по света. Като гълъб ще разбия синьото небе у мен. И по длани ще натрия светлото на този ден. Сврял се в ъгълчето стайно миг от младостта, свири моето пиано с моята ръка. Всичките антени вболи връх в моето небе. Ще изляза да ги пръсна, палава като дете. Улиците се усмихват, блясват сините витрини. А момичетата прихват, бели магдалини. Облаче в локва плува, песничка си срича. Пръстите ми все лудуват, смях от тях се срича. Вик от самота се чупи. Музика, простора! Само аз ли съм такава или всички хора?!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!