Обладани
Настръхвам... от този свят
страшен и коварен.
Настръхвам от лъжи изречени
с усмивка.
От погледи прикрити зад сълзи
на хора зли.
Настръхвам... будя се във пот студена.
В тревожност сърцето ми тупти.
Въпрос един във мен напира!?
Защо сме толкоз зли?
От завист ли... омраза и защо ли!?
Защо се мразим... аз не знам.
Нима от дявола сме обладани!?
Или той от нас е обладан.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
