16 mar 2018, 8:25

Обладани

  Poesía
481 2 7

Настръхвам... от този свят

страшен и коварен.

Настръхвам от лъжи изречени 

с усмивка.

От погледи прикрити зад сълзи

на хора зли.

Настръхвам... будя се във пот студена.

В тревожност сърцето ми тупти.

Въпрос един във мен напира!?

Защо сме толкоз зли?

От завист ли... омраза и защо ли!?

Защо се мразим... аз не знам.

Нима от дявола сме обладани!?

Или той от нас е обладан.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз така си мисля Приятелю !Благодаря че сподели!
  • Много добър завършек.По скоро Дяволът от нас е обладан.
    Поздрав,Приятелю!
  • Благодаря Влади,Приятелю!До нови!!!
  • Така е Кети за жалост!Благодаря че сподели!!!
  • Страшно време, бих добавила, омразата и злото властват навсякъде. Много хубав стих!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....