16 mar 2018, 8:25

Обладани

  Poesía
484 2 7

Настръхвам... от този свят

страшен и коварен.

Настръхвам от лъжи изречени 

с усмивка.

От погледи прикрити зад сълзи

на хора зли.

Настръхвам... будя се във пот студена.

В тревожност сърцето ми тупти.

Въпрос един във мен напира!?

Защо сме толкоз зли?

От завист ли... омраза и защо ли!?

Защо се мразим... аз не знам.

Нима от дявола сме обладани!?

Или той от нас е обладан.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз така си мисля Приятелю !Благодаря че сподели!
  • Много добър завършек.По скоро Дяволът от нас е обладан.
    Поздрав,Приятелю!
  • Благодаря Влади,Приятелю!До нови!!!
  • Така е Кети за жалост!Благодаря че сподели!!!
  • Страшно време, бих добавила, омразата и злото властват навсякъде. Много хубав стих!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...