1 дек. 2011 г., 20:11

Облагородяване

520 0 3

Облагородяване

 

Щастлив съм тази пролет, че се влюбих.

И туй красиво чувство е във мен.

Във Лабиринтите не се загубих

и с него аз се чувствам награден.

 

И нашата любов е споделена.

Животът ни не почва със лъжа.

          Не ни заплашваха при туй с остена.

Юларът на живота си държа!

 

От любовта аз с пълни шепи вземам

и без остатък давам своя дял.

Така че имам щастие за трима.

И смятам, че и тука съм успял!

 

Когато ти със шепите раздаваш,

душата ти се къпе в светлина.

И от любимия щом получаваш,

изпразваш си сърцето от Злина.

 

Туй чувство мен ме облагородява!

И аз се чувствам истински честит...

О, в него аз не търся лесна слава,

а моя свят, едва от мен открит…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...