Облагородяване
Щастлив съм тази пролет, че се влюбих.
И туй красиво чувство е във мен.
Във Лабиринтите не се загубих
и с него аз се чувствам награден.
И нашата любов е споделена.
Животът ни не почва със лъжа.
Не ни заплашваха при туй с остена.
Юларът на живота си държа!
От любовта аз с пълни шепи вземам
и без остатък давам своя дял.
Така че имам щастие за трима.
И смятам, че и тука съм успял!
Когато ти със шепите раздаваш,
душата ти се къпе в светлина.
И от любимия щом получаваш,
изпразваш си сърцето от Злина.
Туй чувство мен ме облагородява!
И аз се чувствам истински честит...
О, в него аз не търся лесна слава,
а моя свят, едва от мен открит…
© Христо Славов Всички права запазени