Dec 1, 2011, 8:11 PM

Облагородяване

  Poetry » Love
522 0 3

Облагородяване

 

Щастлив съм тази пролет, че се влюбих.

И туй красиво чувство е във мен.

Във Лабиринтите не се загубих

и с него аз се чувствам награден.

 

И нашата любов е споделена.

Животът ни не почва със лъжа.

          Не ни заплашваха при туй с остена.

Юларът на живота си държа!

 

От любовта аз с пълни шепи вземам

и без остатък давам своя дял.

Така че имам щастие за трима.

И смятам, че и тука съм успял!

 

Когато ти със шепите раздаваш,

душата ти се къпе в светлина.

И от любимия щом получаваш,

изпразваш си сърцето от Злина.

 

Туй чувство мен ме облагородява!

И аз се чувствам истински честит...

О, в него аз не търся лесна слава,

а моя свят, едва от мен открит…

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...