Облак

Поэзия

660 0 4

Аз като бавен облак преминавам

в очакване на идващия дъжд...

От мен следи в небето не остават,

но с гръм внезапно идвам изведнъж..

А друг път просто слънцето аз скривам

и пазя ви от знойната му жар.

Със своята прохлада ви обвивам,

спасявам ви от летния пожар...

Аз като бавен облак преминавам,

непредсказуем, изненадващ, нов...

Небето само мен ме притежава -

с безбрежно синя, пареща любов....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Yuleto111 (Юлиана Асенова)

...Хубаво,както винаги!!Поздрав!!!...

2009-08-16T12:00:10+03:00
ananel (Нелиса)

Добре звучиш и като облак!

2009-08-15T22:10:51+03:00
finaltouch (Георги Ванчев)

Уви, не могат да ме притежават
защото аз съм всеки път по-нов...
Аз просто по небето преминавам -
обсебен от небесната любов...

2009-08-15T12:27:58+03:00
Emanuela_angel (Емануела)

А днес къде си?
Тук те няма
и жарко слънце ни пече.
навярно другиго спасяваш
от слънцето горещо днес

Дано този на когото правиш сянка да лети от щастие до теб

2009-08-15T12:02:55+03:00