finaltouch (Георги Ванчев)
8 291

15 ago 2009, 11:52

Облак

Poesía

668 0 4

Аз като бавен облак преминавам

в очакване на идващия дъжд...

От мен следи в небето не остават,

но с гръм внезапно идвам изведнъж..

А друг път просто слънцето аз скривам

и пазя ви от знойната му жар.

Със своята прохлада ви обвивам,

спасявам ви от летния пожар...

Аз като бавен облак преминавам,

непредсказуем, изненадващ, нов...

Небето само мен ме притежава -

с безбрежно синя, пареща любов....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Yuleto111 (Юлиана Асенова)

...Хубаво,както винаги!!Поздрав!!!...

2009-08-16T12:00:10+03:00
ananel (Нелиса)

Добре звучиш и като облак!

2009-08-15T22:10:51+03:00
finaltouch (Георги Ванчев)

Уви, не могат да ме притежават
защото аз съм всеки път по-нов...
Аз просто по небето преминавам -
обсебен от небесната любов...

2009-08-15T12:27:58+03:00
Emanuela_angel (Емануела)

А днес къде си?
Тук те няма
и жарко слънце ни пече.
навярно другиго спасяваш
от слънцето горещо днес

Дано този на когото правиш сянка да лети от щастие до теб

2009-08-15T12:02:55+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0