15 ago 2009, 11:52

Облак

  Poesía
662 0 4

Аз като бавен облак преминавам

в очакване на идващия дъжд...

От мен следи в небето не остават,

 но с гръм внезапно идвам изведнъж..

 
 

А  друг път просто слънцето аз скривам

и пазя ви от знойната му жар.

Със своята прохлада ви обвивам,

спасявам ви от летния пожар...

Аз като бавен облак преминавам,

непредсказуем, изненадващ, нов...

Небето само мен ме притежава -

с безбрежно синя, пареща любов....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...Хубаво,както винаги!!Поздрав!!!...
  • Добре звучиш и като облак!
  • Уви, не могат да ме притежават
    защото аз съм всеки път по-нов...
    Аз просто по небето преминавам -
    обсебен от небесната любов...
  • А днес къде си?
    Тук те няма
    и жарко слънце ни пече.
    навярно другиго спасяваш
    от слънцето горещо днес

    Дано този на когото правиш сянка да лети от щастие до теб

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...