Aug 15, 2009, 11:52 AM
Облак
|
Аз като бавен облак преминавам в очакване на идващия дъжд... От мен следи в небето не остават, но с гръм внезапно идвам изведнъж.. |
А друг път просто слънцето аз скривам
и пазя ви от знойната му жар.
Със своята прохлада ви обвивам,
спасявам ви от летния пожар...
Аз като бавен облак преминавам,
непредсказуем, изненадващ, нов...
Небето само мен ме притежава -
с безбрежно синя, пареща любов....
© Георги Ванчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
...Хубаво,както винаги!!Поздрав!!!...
-
Добре звучиш и като облак!
-
Уви, не могат да ме притежават
защото аз съм всеки път по-нов...
Аз просто по небето преминавам -
обсебен от небесната любов... -
А днес къде си?
Тук те няма
и жарко слънце ни пече.
навярно другиго спасяваш
от слънцето горещо днес
Дано този на когото правиш сянка да лети от щастие до теб
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
