Облак
|
Аз като бавен облак преминавам в очакване на идващия дъжд... От мен следи в небето не остават, но с гръм внезапно идвам изведнъж.. |
А друг път просто слънцето аз скривам
и пазя ви от знойната му жар.
Със своята прохлада ви обвивам,
спасявам ви от летния пожар...
Аз като бавен облак преминавам,
непредсказуем, изненадващ, нов...
Небето само мен ме притежава -
с безбрежно синя, пареща любов....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
