finaltouch (Георги Ванчев)
291 425
15.08.2009 г., 11:52 ч.

Облак 

  Поезия
525 0 4

Аз като бавен облак преминавам

в очакване на идващия дъжд...

От мен следи в небето не остават,

 но с гръм внезапно идвам изведнъж..
 
 

А  друг път просто слънцето аз скривам

и пазя ви от знойната му жар.

Със своята прохлада ви обвивам,

спасявам ви от летния пожар...

Аз като бавен облак преминавам,

непредсказуем, изненадващ, нов...

Небето само мен ме притежава -

с безбрежно синя, пареща любов....

© Георги Ванчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...Хубаво,както винаги!!Поздрав!!!...
  • Добре звучиш и като облак!
  • Уви, не могат да ме притежават
    защото аз съм всеки път по-нов...
    Аз просто по небето преминавам -
    обсебен от небесната любов...
  • А днес къде си?
    Тук те няма
    и жарко слънце ни пече.
    навярно другиго спасяваш
    от слънцето горещо днес

    Дано този на когото правиш сянка да лети от щастие до теб
Предложения
: ??:??