26 нояб. 2013 г., 22:24

Облак

888 0 0

Облак черен - врабчета мълчаливи,
събуждат мрака с копринени крила,
спускат се, прелитат,
прах в шепи разпилял се,
потъва и замлъква в посивялата трева.
Огъва се облак от частици,
събрал се в шепот от дихание.
Помръква, разлюлява се, обгърнат в тъмнина,
пронизваща милион частици
в искряща топла светлина,
трошаща в паст отровна
искрици огън в умиращи тютюневи листа.
Облак страшен побира топлината,
вкусът лютив - оракул на дима
и страшен поглед зареян, очакващ и разяждащ,
надзъртащ бясно от тези огнени крила.
Разпиляват се в безкрая празен,
в безветрие, в невиждаща тъма,
а огънят в една искра догаря
до там, докъдето спря света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...