Облак черен - врабчета мълчаливи,
събуждат мрака с копринени крила,
спускат се, прелитат,
прах в шепи разпилял се,
потъва и замлъква в посивялата трева.
Огъва се облак от частици,
събрал се в шепот от дихание.
Помръква, разлюлява се, обгърнат в тъмнина,
пронизваща милион частици
в искряща топла светлина,
трошаща в паст отровна
искрици огън в умиращи тютюневи листа.
Облак страшен побира топлината,
вкусът лютив - оракул на дима
и страшен поглед зареян, очакващ и разяждащ,
надзъртащ бясно от тези огнени крила.
Разпиляват се в безкрая празен,
в безветрие, в невиждаща тъма,
а огънят в една искра догаря
до там, докъдето спря света.