Облечена в дрипи надежда
Мен боли ме, че нощем съм сам
и че плача самичък – боли ме.
Нося скромна душа – милиграм,
изтъкана от болки и рими...
Мен боли ме от хорския плач
и че има раздели – боли ме.
Аз съм смелият звезден бегач.
Ако можеш да тичаш, хвани ме.
Ако можеш да тичаш, тръгни
към зората, в която се крия.
Аз приличам на спомен, нали?
Забрави, че е имало ние...
Забрави, че видя ме в нощта.
Аз вървя и назад не поглеждам.
Всичко беше голяма лъжа
и облечена в дрипи надежда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
