Mimoza20 (Мария Николова)
120 778
23 мая 2015 г., 22:03

Обновена и ... 

  Поэзия » Философская
626 1 3

Потъвала в блатото от мисли - черни

Предадена от скъпите, най-верни

Заспивала в студената постеля

Недоразбрала смисъла на таз повеля!

 

Отчаяна вървяла съм по чужди друми

Удряна болезнено от тежки думи

Разпъвана от битие коварно

Да! Беше смърт това - навярно!

 

След всяка грешка тъжна и сломена

Сълзите ронех сама и наранена

След всяка прошка оживявах обновена

Радвах се! Отново бях спасена!

 

Обречена да продължа и след смъртта

Ще се покая, замълча и примиря

Искам и се надявам да се преродя

Девица и в храма да се поклоня!

© Мария Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Искрено! Харесах!
  • Блaгодaря Мисaнa! Отрaзилa терзaни чувствa тъжно нaли? Aз зa себе си знaм, че прощaвaм.Не знaм зa другите...
    Светът около нaс е претовaтен от незгоди и лишения,Кое ни дaвa нaдеждa
    С увaжение
  • Пожелавам ти, Мария, това прераждане да се състои!

    "Веднъж се раждаме, умираме безкрайно...!"
Предложения
: ??:??