Обновена и ...
Потъвала в блатото от мисли - черни
Предадена от скъпите, най-верни
Заспивала в студената постеля
Недоразбрала смисъла на таз повеля!
Отчаяна вървяла съм по чужди друми
Удряна болезнено от тежки думи
Разпъвана от битие коварно
Да! Беше смърт това - навярно!
След всяка грешка тъжна и сломена
Сълзите ронех сама и наранена
След всяка прошка оживявах обновена
Радвах се! Отново бях спасена!
Обречена да продължа и след смъртта
Ще се покая, замълча и примиря
Искам и се надявам да се преродя
Девица и в храма да се поклоня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
