23.05.2015 г., 22:03 ч.

Обновена и ... 

  Поезия » Философска
679 1 3

Потъвала в блатото от мисли - черни

Предадена от скъпите, най-верни

Заспивала в студената постеля

Недоразбрала смисъла на таз повеля!

 

Отчаяна вървяла съм по чужди друми

Удряна болезнено от тежки думи

Разпъвана от битие коварно

Да! Беше смърт това - навярно!

 

След всяка грешка тъжна и сломена

Сълзите ронех сама и наранена

След всяка прошка оживявах обновена

Радвах се! Отново бях спасена!

 

Обречена да продължа и след смъртта

Ще се покая, замълча и примиря

Искам и се надявам да се преродя

Девица и в храма да се поклоня!

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрено! Харесах!
  • Блaгодaря Мисaнa! Отрaзилa терзaни чувствa тъжно нaли? Aз зa себе си знaм, че прощaвaм.Не знaм зa другите...
    Светът около нaс е претовaтен от незгоди и лишения,Кое ни дaвa нaдеждa
    С увaжение
  • Пожелавам ти, Мария, това прераждане да се състои!

    "Веднъж се раждаме, умираме безкрайно...!"
Предложения
: ??:??