9 нояб. 2012 г., 12:20

Обобщение

1.4K 0 5

Обобщение

 

Луната подранила е

за нощна смяна.

Приключва

есенният листопад.

Блестят рекламите,

без цел засмяни.

Павета, плочки –

просто град.

 

Брутален клаксон

къса ми ушите –

лукав е уличният светофар.

Прозорците пришити са

към мрака.

Излиза вятър,

носи хлад.

 

Блуждаят хиляди

очи и хора.

Забързана е всяка крачка.

Нощта е тука

и ме мачка.

Това е. Спирам.

Утре пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...