Обобщение
Луната подранила е
за нощна смяна.
Приключва
есенният листопад.
Блестят рекламите,
без цел засмяни.
Павета, плочки –
просто град.
Брутален клаксон
къса ми ушите –
лукав е уличният светофар.
Прозорците пришити са
към мрака.
Излиза вятър,
носи хлад.
Блуждаят хиляди
очи и хора.
Забързана е всяка крачка.
Нощта е тука
и ме мачка.
Това е. Спирам.
Утре пак.
© Стефан Все права защищены