9.11.2012 г., 12:20

Обобщение

1.4K 0 5

Обобщение

 

Луната подранила е

за нощна смяна.

Приключва

есенният листопад.

Блестят рекламите,

без цел засмяни.

Павета, плочки –

просто град.

 

Брутален клаксон

къса ми ушите –

лукав е уличният светофар.

Прозорците пришити са

към мрака.

Излиза вятър,

носи хлад.

 

Блуждаят хиляди

очи и хора.

Забързана е всяка крачка.

Нощта е тука

и ме мачка.

Това е. Спирам.

Утре пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...