Обобщение
Луната подранила е
за нощна смяна.
Приключва
есенният листопад.
Блестят рекламите,
без цел засмяни.
Павета, плочки –
просто град.
Брутален клаксон
къса ми ушите –
лукав е уличният светофар.
Прозорците пришити са
към мрака.
Излиза вятър,
носи хлад.
Блуждаят хиляди
очи и хора.
Забързана е всяка крачка.
Нощта е тука
и ме мачка.
Това е. Спирам.
Утре пак.
© Стефан All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
