Обобщение
Луната подранила е
за нощна смяна.
Приключва
есенният листопад.
Блестят рекламите,
без цел засмяни.
Павета, плочки –
просто град.
Брутален клаксон
къса ми ушите –
лукав е уличният светофар.
Прозорците пришити са
към мрака.
Излиза вятър,
носи хлад.
Блуждаят хиляди
очи и хора.
Забързана е всяка крачка.
Нощта е тука
и ме мачка.
Това е. Спирам.
Утре пак.
© Стефан All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
