28 нояб. 2009 г., 00:58

Обрали го

650 0 2

 

(из цикъла „Вицове в рими”)

 

„Нападнаха ме, братя, до шушка ме обраха” -

на своите колеги оплаква се Стойне.

„Кога бе? Как се случи? Къде и колко бяха?

Успя ли да запомниш лицата им поне?”

„Че как да ги не помня... от четвърт век почти,

където и да ходя, все гледам им лицата...”

„С бандитите, изглежда, закъсал си го ти!”

„Каква ти банда, братя... жената и децата!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...