28.11.2009 г., 0:58

Обрали го

643 0 2

 

(из цикъла „Вицове в рими”)

 

„Нападнаха ме, братя, до шушка ме обраха” -

на своите колеги оплаква се Стойне.

„Кога бе? Как се случи? Къде и колко бяха?

Успя ли да запомниш лицата им поне?”

„Че как да ги не помня... от четвърт век почти,

където и да ходя, все гледам им лицата...”

„С бандитите, изглежда, закъсал си го ти!”

„Каква ти банда, братя... жената и децата!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...