(из цикъла „Вицове в рими”)
„Нападнаха ме, братя, до шушка ме обраха” -
на своите колеги оплаква се Стойне.
„Кога бе? Как се случи? Къде и колко бяха?
Успя ли да запомниш лицата им поне?”
„Че как да ги не помня... от четвърт век почти,
където и да ходя, все гледам им лицата...”
„С бандитите, изглежда, закъсал си го ти!”
„Каква ти банда, братя... жената и децата!”
© Ангел Веселинов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
