26 дек. 2009 г., 16:45

Обречен

1.2K 0 1


Обречен


 

Вечно ще те търся във нощта,

                               след тебе неотклонно аз ще скитам,                              

след твоята изгубена душа

ще бродя. Вечно. Без да питам.


 

Една врана навред ти ще срещаш.

Тя с писък ще прогонва деня,

ще изкълвава звездите нощни

и край теб ще оставя тъмнина.


 

С коса твоите надежди ще взема,

не ще остане и искричка една.

Докато си жив, тя ще те преследва -

една безнадеждно влюбена жена.


 

И някога, когато се обърнеш,

то знай, че аз ще те следя,

ще ме молиш, но не ще върнеш

във мен отново любовта.

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирела Шопова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми Казах ти аз, че трябва да пишем готическа поезия Чакам нещо още по-мрачно, следващия път

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...