Oбречен

Красива си ти като нощното небе
с безброй звезди над бурното море...
Красива си като бяло облаче на синевата,
окъпано от топлите лъчи на светлината.
Блясъкът на очите ти е капката роса,
попаднала върху роза в гъстата мъгла,
прегръщаща нежно червените листа.
Устните ти алени топло ме целуват
и затрептява всичко в мен,
като в приказка моите ти отвръщат,
в едно се сливат този ден.
Един твой допир ме кара да настръхна,
сякаш ме докосваш за първи път,
от прегръдките ти не искам да си тръгна,
не искам сърцата да се разделят.
Като нежна песен е твоето ухание,
хвърляща в плен моята душа
и единствен миг на невнимание
завинаги в любов ме обрече да горя.
С усмивка и прегръдка ме посрещаш,
"обичам те" казваш ми сега,
щастието в сърцето ми усещаш
и завинаги в любов ме обричаш да горя.