Jan 29, 2011, 6:28 PM

Oбречен

  Poetry » Other
646 0 0

Красива си ти като нощното небе
с безброй звезди над бурното море...
Красива си като бяло облаче на синевата,
окъпано от топлите лъчи на светлината.
Блясъкът на очите ти е капката роса,
попаднала върху роза в гъстата мъгла,
прегръщаща нежно червените листа.
Устните ти алени топло ме целуват
и затрептява всичко в мен,
като в приказка моите ти отвръщат,
в едно се сливат този ден.
Един твой допир ме кара да настръхна,
сякаш ме докосваш за първи път,
от прегръдките ти не искам да си тръгна,
не искам сърцата да се разделят.
Като нежна песен е твоето ухание,
хвърляща в плен моята душа
и единствен миг на невнимание
завинаги в любов ме обрече да горя.
С усмивка и прегръдка ме посрещаш,
"обичам те" казваш ми сега,
щастието в сърцето ми усещаш
и завинаги в любов ме обричаш да горя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...