Обречена
Писък, пропит с болка !
Писък, напоен със страх и суета !
ЗАВЪРШВАМ свойта обиколка
на дъното на пропастта...
Политам от ръба зловещ
и облак прах остава във нощта,
а някъде сега ТИ палиш свещ
- видял си ПАДАЩА ЗВЕЗДА !
Надолу стремглаво политам
и виждам живота на филм...
ЕДИН-ЕДИНСТВЕН кадър спирам
- как с теб без думи се делим !
Раздялата за мен бе КРАЯТ,
БЕЗ ТЕБ не ще живея вече !
Ти рано си отиде, без да знаеш
- отивайки си, ти и мен ОБРЕЧЕ !
В прахта на дъното се вижда
момиче със отворени очи...
ТЯ вече няма да завижда
на другата, която ще обичаш ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габи Наумова Все права защищены
Поздрав за силния стих
