16 дек. 2007 г., 20:50

Обречена 

  Поэзия
677 0 3

Писък, пропит с болка !

Писък, напоен със страх и суета !

ЗАВЪРШВАМ свойта обиколка

на дъното на пропастта...

Политам от ръба зловещ

и облак прах остава във нощта,

а някъде сега ТИ палиш свещ

- видял си ПАДАЩА ЗВЕЗДА !

Надолу стремглаво политам

и виждам живота на филм...

ЕДИН-ЕДИНСТВЕН кадър спирам

- как с теб без думи се делим !

Раздялата за мен бе КРАЯТ,

БЕЗ ТЕБ не ще живея вече !

Ти рано си отиде, без да знаеш

- отивайки си, ти и мен ОБРЕЧЕ !

В прахта на дъното се вижда

момиче със отворени очи...

ТЯ вече няма да завижда

на другата, която ще обичаш ти...

© Габи Наумова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??