Dec 16, 2007, 8:50 PM

Обречена

  Poetry
931 0 3

Писък, пропит с болка !

Писък, напоен със страх и суета !

ЗАВЪРШВАМ свойта обиколка

на дъното на пропастта...

Политам от ръба зловещ

и облак прах остава във нощта,

а някъде сега ТИ палиш свещ

- видял си ПАДАЩА ЗВЕЗДА !

Надолу стремглаво политам

и виждам живота на филм...

ЕДИН-ЕДИНСТВЕН кадър спирам

- как с теб без думи се делим !

Раздялата за мен бе КРАЯТ,

БЕЗ ТЕБ не ще живея вече !

Ти рано си отиде, без да знаеш

- отивайки си, ти и мен ОБРЕЧЕ !

В прахта на дъното се вижда

момиче със отворени очи...

ТЯ вече няма да завижда

на другата, която ще обичаш ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габи Наумова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...