Обречена
Писък, пропит с болка !
Писък, напоен със страх и суета !
ЗАВЪРШВАМ свойта обиколка
на дъното на пропастта...
Политам от ръба зловещ
и облак прах остава във нощта,
а някъде сега ТИ палиш свещ
- видял си ПАДАЩА ЗВЕЗДА !
Надолу стремглаво политам
и виждам живота на филм...
ЕДИН-ЕДИНСТВЕН кадър спирам
- как с теб без думи се делим !
Раздялата за мен бе КРАЯТ,
БЕЗ ТЕБ не ще живея вече !
Ти рано си отиде, без да знаеш
- отивайки си, ти и мен ОБРЕЧЕ !
В прахта на дъното се вижда
момиче със отворени очи...
ТЯ вече няма да завижда
на другата, която ще обичаш ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габи Наумова Всички права запазени
Поздрав за силния стих
