LacrimosaM (Гергана)
5 6
20 мар. 2017 г., 00:51

Обречена метаморфоза 

  Поэзия » Философская, Свободный стих, Другая
904 5 4

Животът, също като пролетта, разлиства се полека.

Радва, като ярко слънце, ала пàри след това.

После застудява, завалява и шуми. 

Предпоследен вик надава, но търпи!

Вижда идва смяна. Трябва да се състои!

Листът, примирено губи си цвета, и тихо пада на студената земя.

С нея той незабелязано се слива.

И това що от висотата е дошло, в дълбината си отива.

Но всичко не приключва тук!

Листът ражда се отново, и обрича се на смърт.

© Гергана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря! Радвам се, че цените написаното от мен!
  • Красиво е и смислено! Първият и последния ред обобщават цялостната есенция. Честита пролет и от мен! И в душата ти винаги да разцъфтява пролетта! Пожелавам ти много вдъхновение!
  • Точно така! Благодаря за оценката и честита пролет!
  • Много хубав стих, Лакримоза! Поздравление и честита пролет!
    Лакримоза, може би като тази от реквиема на Моцарт. Затова и финалът на стиха е камшичен и единствен, а именно това харесвам най-много в поезията - камшичните и неочаквани финали.
Предложения
: ??:??