LacrimosaM (Гергана)
5 7
20.03.2017 г., 0:51 ч.

Обречена метаморфоза 

  Поезия » Философска, Свободен стих, Друга
766 5 4

Животът, също като пролетта, разлиства се полека.

Радва, като ярко слънце, ала пàри след това.

После застудява, завалява и шуми. 

Предпоследен вик надава, но търпи!

Вижда идва смяна. Трябва да се състои!

Листът, примирено губи си цвета, и тихо пада на студената земя.

С нея той незабелязано се слива.

И това що от висотата е дошло, в дълбината си отива.

Но всичко не приключва тук!

Листът ражда се отново, и обрича се на смърт.

© Гергана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Радвам се, че цените написаното от мен!
  • Красиво е и смислено! Първият и последния ред обобщават цялостната есенция. Честита пролет и от мен! И в душата ти винаги да разцъфтява пролетта! Пожелавам ти много вдъхновение!
  • Точно така! Благодаря за оценката и честита пролет!
  • Много хубав стих, Лакримоза! Поздравление и честита пролет!
    Лакримоза, може би като тази от реквиема на Моцарт. Затова и финалът на стиха е камшичен и единствен, а именно това харесвам най-много в поезията - камшичните и неочаквани финали.
Предложения
: ??:??