Обречена метаморфоза
Животът, също като пролетта, разлиства се полека.
Радва, като ярко слънце, ала пàри след това.
После застудява, завалява и шуми.
Предпоследен вик надава, но търпи!
Вижда идва смяна. Трябва да се състои!
Листът, примирено губи си цвета, и тихо пада на студената земя.
С нея той незабелязано се слива.
И това що от висотата е дошло, в дълбината си отива.
Но всичко не приключва тук!
Листът ражда се отново, и обрича се на смърт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
