Животът, също като пролетта, разлиства се полека.
Радва, като ярко слънце, ала пàри след това.
После застудява, завалява и шуми.
Предпоследен вик надава, но търпи!
Вижда идва смяна. Трябва да се състои!
Листът, примирено губи си цвета, и тихо пада на студената земя.
С нея той незабелязано се слива.
И това що от висотата е дошло, в дълбината си отива.
Но всичко не приключва тук!
Листът ражда се отново, и обрича се на смърт.
© Гергана All rights reserved.
Честита пролет и от мен! И в душата ти винаги да разцъфтява пролетта! Пожелавам ти много вдъхновение!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
