Животът, също като пролетта, разлиства се полека.
Радва, като ярко слънце, ала пàри след това.
После застудява, завалява и шуми.
Предпоследен вик надава, но търпи!
Вижда идва смяна. Трябва да се състои!
Листът, примирено губи си цвета, и тихо пада на студената земя.
С нея той незабелязано се слива.
И това що от висотата е дошло, в дълбината си отива.
Но всичко не приключва тук!
Листът ражда се отново, и обрича се на смърт.
© Гергана All rights reserved.
Честита пролет и от мен! И в душата ти винаги да разцъфтява пролетта! Пожелавам ти много вдъхновение!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
