30 июн. 2015 г., 11:20
И обречени да се обичаме,
уж неистинско, уж за кратко.
И всеки път да отричаме
и да се чувстваме малки.
Всеки път плачем заедно,
макар на две разделени.
Правейки се, че ни е все едно,
а на части сме разпилени.
И двамата сме виновни.
Един от нас, малко повече.
И сега твоите думи отровни,
са колкото камъче. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация