Jun 30, 2015, 11:20 AM

Обречени

  Poetry
608 0 0

И обречени да се обичаме,
уж неистинско, уж за кратко.
И всеки път да отричаме
и да се чувстваме малки.
Всеки път плачем заедно,
макар на две разделени.
Правейки се, че ни е все едно,
а на части сме разпилени.
И двамата сме виновни.
Един от нас, малко повече.
И сега твоите думи отровни,
са колкото камъче.
Някак малки и незначителни,
а толкова много раняват.
Без тирета и удивителни
белези по мене оставят.
Аз, оставила рани по тебе,
не спирам да се обвинявам.
Аз и ти - "ние" в минало време.
Обречени сме да прегаряме...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...