И обречени да се обичаме,
уж неистинско, уж за кратко.
И всеки път да отричаме
и да се чувстваме малки.
Всеки път плачем заедно,
макар на две разделени.
Правейки се, че ни е все едно,
а на части сме разпилени.
И двамата сме виновни.
Един от нас, малко повече.
И сега твоите думи отровни,
са колкото камъче.
Някак малки и незначителни,
а толкова много раняват.
Без тирета и удивителни
белези по мене оставят.
Аз, оставила рани по тебе,
не спирам да се обвинявам.
Аз и ти - "ние" в минало време.
Обречени сме да прегаряме...