В този свят пълен със сълзи,

              вървяли сме един към друг

                                дори и не разбрали,

                                        че времето лети!

     И нейде там глави подпрели

                     сме гледали звездите,

                       заети със това да питаме,

                                         какви са ни съдбите.

     Вървяли сме един към друг,

                  наяве и насън мечтали,

                    пресичали пътеки, магистрали,

                                   били на непознати гари...

                                                 Обречени

                                                       един на друг!