Apr 4, 2017, 11:55 AM  

Обречени

  Poetry » Love
575 3 0

     В този свят пълен със сълзи,

              вървяли сме един към друг

                                дори и не разбрали,

                                        че времето лети!

 

     И нейде там глави подпрели

                     сме гледали звездите,

                       заети със това да питаме,

                                         какви са ни съдбите.

 

     Вървяли сме един към друг,

                  наяве и насън мечтали,

                    пресичали пътеки, магистрали,

                                   били на непознати гари...

                                                 

                                                 Обречени

                                                       един на друг!

 

         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...