5 февр. 2022 г., 10:59

Обречени

507 2 0

Разбираш ли, че няма смисъл?
Реалността превърна ни във грешка. 
Дори във стих не ни написах.
Поне съдбата пък ни срещна. 
Уви, за кратко разминаване, 
макар, че леко непредвидено 
се случи без да се надяваме 
едно обичане в душите ни. 
И после всичко се обърна. 
Звезди, Планети и Вселената. 
Едва се стоплихме в прегръдка, 
но стана мрачно и студено... 
Защото явно сме обречени. 
За нас не е отсъдена любов. 
Сега разбирам, че е грешно 
да си откраднем друг живот... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...