Разбираш ли, че няма смисъл?
Реалността превърна ни във грешка. 
Дори във стих не ни написах.
Поне съдбата пък ни срещна. 
Уви, за кратко разминаване, 
макар, че леко непредвидено 
се случи без да се надяваме 
едно обичане в душите ни. 
И после всичко се обърна. 
Звезди, Планети и Вселената. 
Едва се стоплихме в прегръдка, 
но стана мрачно и студено... 
Защото явно сме обречени. 
За нас не е отсъдена любов. 
Сега разбирам, че е грешно 
да си откраднем друг живот... 

Стихопат. 
Danny Diester