Feb 5, 2022, 10:59 AM

Обречени

  Poetry » Love
506 2 0

Разбираш ли, че няма смисъл?
Реалността превърна ни във грешка. 
Дори във стих не ни написах.
Поне съдбата пък ни срещна. 
Уви, за кратко разминаване, 
макар, че леко непредвидено 
се случи без да се надяваме 
едно обичане в душите ни. 
И после всичко се обърна. 
Звезди, Планети и Вселената. 
Едва се стоплихме в прегръдка, 
но стана мрачно и студено... 
Защото явно сме обречени. 
За нас не е отсъдена любов. 
Сега разбирам, че е грешно 
да си откраднем друг живот... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...