20 нояб. 2011 г., 16:24

Обречени мисли 

  Поэзия » Другая
600 0 14

ОБРЕЧЕНИ МИСЛИ

 

 

Това утро у мене

осъмна по целия свят

и лъчите на слънцето

погалиха

душите на праведните,

а моята душа –

забравиха.

 

Бръмкаха

бръмбари

и благославяха небето,

когато плачех

за отминалото лято

и листата ми

вече жълтееха...

 

После премина денят,

след него нощта

и години,

и ери,

а аз не намерих

най-верния път

и дори към смъртта

останах безверник.

 

И нито със живите – жив,

нито със мъртвите – мъртъв,

в едно с най-тъжния залез кърви

и сърцето ми.

И прегръща ме тъмното...

 

А бях роден от светлина,

светлина да пръскам по душите,

да имат багри, музика и хляб,

да хранят и да бъдат сити

всички хора и мечти.

 

Сега съм безнадеждно слаб.

Спасете се сами!

 

19.11.11 г.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • съкровен стих, до болка...
    много е хубав, Ангел...макар,
    че ме натъжи...светли дни ти пожелавам..
  • Тъжен стих, но много красив!
    А и утрото отново ще ти подари надежда и вяра!
  • С Илко.
    Поздрав, Ачо!
  • "И нито със живите – жив,
    нито със мъртвите – мъртъв,
    в едно с най-тъжния залез кърви
    и сърцето ми.
    И прегръща ме тъмното..."
    Изправи се,Ачо
  • Много ми хареса!
  • ...но изпълнен с добри намерения!Поздрав,Ачо!
  • ************
  • Много, много хубаво!!! Поздрави!
  • !!!
  • Нещо си се отчаял накрая, а как светло започна! Харесах!
  • "А бях роден от светлина,
    светлина да пръскам по душите,
    да имат багри, музика и хляб,
    да хранят и да бъдат сити
    всички хора и мечти.

    Сега съм безнадеждно слаб.
    Спасете се сами!"

    Роденият от светлина никога не бива да допуска да се чувства безнадеждно слаб, а трябва да превъзмогва болката. Роденият от светлина е обречен да пръска светлина по душите и докрай да изпълнява мисията си, смело, по мъжки, въпреки всичко...

  • Ехеей,що за тъга и обреченост?Основателни са навярно,но отчаянието не може да свърши нищо друго,освен да извади от душата някой стих.Това,разбира се, не е малко, но нека приветстваме утрешното Слънце!
    А стихът е чудесен!
  • Ехееее, какви са тия черни мисли!!!! Много хубаво написано, но много ме натъжи...
  • Силно и съкровено!
    Много ми хареса, въпреки тъгата, която лъха от него!
Предложения
: ??:??