Обречени мисли

Poetry » Other

748 0 14

ОБРЕЧЕНИ МИСЛИ

Това утро у мене

осъмна по целия свят

и лъчите на слънцето

погалиха

душите на праведните,

а моята душа –

забравиха.

Бръмкаха

бръмбари

и благославяха небето,

когато плачех

за отминалото лято

и листата ми

вече жълтееха...

После премина денят,

след него нощта

и години,

и ери,

а аз не намерих

най-верния път

и дори към смъртта

останах безверник.

И нито със живите – жив,

нито със мъртвите – мъртъв,

в едно с най-тъжния залез кърви

и сърцето ми.

И прегръща ме тъмното...

А бях роден от светлина,

светлина да пръскам по душите,

да имат багри, музика и хляб,

да хранят и да бъдат сити

всички хора и мечти.

Сега съм безнадеждно слаб.

Спасете се сами!

19.11.11 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

съкровен стих, до болка...
много е хубав, Ангел...макар,
че ме натъжи...светли дни ти пожелавам..

2011-12-05T15:41:21+02:00
swestan (Светла Стоименова)

Тъжен стих, но много красив!
А и утрото отново ще ти подари надежда и вяра!

2011-11-23T15:52:42+02:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

С Илко.
Поздрав, Ачо!

2011-11-21T17:45:28+02:00
velikataniki (Николина Милева)

"И нито със живите – жив,
нито със мъртвите – мъртъв,
в едно с най-тъжния залез кърви
и сърцето ми.
И прегръща ме тъмното..."
Изправи се,Ачо

2011-11-21T14:25:57+02:00
rozza (Радка Миндова)

Много ми хареса!

2011-11-21T10:34:14+02:00