Обречени мисли
ОБРЕЧЕНИ МИСЛИ
Това утро у мене
осъмна по целия свят
и лъчите на слънцето
погалиха
душите на праведните,
а моята душа –
забравиха.
Бръмкаха
бръмбари
и благославяха небето,
когато плачех
за отминалото лято
и листата ми
вече жълтееха...
После премина денят,
след него нощта
и години,
и ери,
а аз не намерих
най-верния път
и дори към смъртта
останах безверник.
И нито със живите – жив,
нито със мъртвите – мъртъв,
в едно с най-тъжния залез кърви
и сърцето ми.
И прегръща ме тъмното...
А бях роден от светлина,
светлина да пръскам по душите,
да имат багри, музика и хляб,
да хранят и да бъдат сити
всички хора и мечти.
Сега съм безнадеждно слаб.
Спасете се сами!
19.11.11 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
