Обречени на самота
853
0
0
Със теб сме два далечни свята
(разделя ни цяла любовна наука),
ти си пролет дъждовна и кратка,
аз съм есен, вещаеща буря.
Щом дебрите ти слънцето огрее,
смрачава се при мене хоризонта,
над мен луната нощем кротко свети,
при теб пък става облачно и хладно.
На теб приятел верен ти е изгрева
и с него често бели планове кроите.
А аз съм близка сродница на вятъра,
покорни мои поданици са мъглите.
Съдба. Далечни сме
и нишките по път се късат.
Остават ни парченца тишина,
самотно във скалите да се блъскат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Diamonique Все права защищены
