Обречени на самота
856
0
0
Със теб сме два далечни свята
(разделя ни цяла любовна наука),
ти си пролет дъждовна и кратка,
аз съм есен, вещаеща буря.
Щом дебрите ти слънцето огрее,
смрачава се при мене хоризонта,
над мен луната нощем кротко свети,
при теб пък става облачно и хладно.
На теб приятел верен ти е изгрева
и с него често бели планове кроите.
А аз съм близка сродница на вятъра,
покорни мои поданици са мъглите.
Съдба. Далечни сме
и нишките по път се късат.
Остават ни парченца тишина,
самотно във скалите да се блъскат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Diamonique Всички права запазени
