Обреченост

Поэзия » Философская, Строгие формы

795 0 7

Безцелно скитам в пустошта

на свойта странна самота.

Във нищо не откривам смисъл,

откривам само суета,

не вярвам даже в любовта,

но май затуй съм вече писал?...

Но май съм писал що било е

преди и днес в сърцето мое;

затуй, че чувствам се сломен

и окован във вечен плен.

Затуй, че чувствам се старик

и млад съм само на години,

че в мен утихна всеки вик,

че в мен безкрайни са пустини…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

Радвам се, че мислиш така. Благодаря!

2017-12-30T11:45:30+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Хич не скиташ безцелно даже, ставаш все по-добър в писането.
Добре пресъздадено настроение.

2017-12-29T15:57:08+02:00
Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

Е да, аз не казвам, че няма любов, а че не вярвам в нея. Благодаря! Весели празници и на теб!

2017-12-29T13:10:17+02:00
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

Не вярва в любовта този, който не е открил своята...това не означава, че я няма, нали?
Ще пресече пустинната ти пътека!
Поздрави и весели празници

2017-12-29T13:07:26+02:00
Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

Благодаря ви и на двете. Весела и успешна Нова година и на вас. Интересно е, че и двете се фокусирате върху последната дума от стихотворението.

2017-12-29T10:47:00+02:00