Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
29.12.2017 г., 4:15 ч.  

Обреченост 

  Поезия » Философска, Строги форми
574 0 7

ОБРЕЧЕНОСТ

 

Безцелно скитам в пустошта

на свойта странна самота.

 

Във нищо не откривам смисъл,

откривам само суета,

не вярвам даже в любовта,

но май затуй съм вече писал?...

 

Но май съм писал що било е

преди и днес в сърцето мое;

затуй, че чувствам се сломен

и окован във вечен плен.

 

Затуй, че чувствам се старик

и млад съм само на години,

че в мен утихна всеки вик,

че в мен безкрайни са пустини…

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че мислиш така. Благодаря!
  • Хич не скиташ безцелно даже, ставаш все по-добър в писането.
    Добре пресъздадено настроение.
  • Е да, аз не казвам, че няма любов, а че не вярвам в нея. Благодаря! Весели празници и на теб!
  • Не вярва в любовта този, който не е открил своята...това не означава, че я няма, нали?
    Ще пресече пустинната ти пътека!
    Поздрави и весели празници
  • Благодаря ви и на двете. Весела и успешна Нова година и на вас. Интересно е, че и двете се фокусирате върху последната дума от стихотворението.
  • В пустинята има по-голяма вероятност човек да открие Бог!... И тогава животът му ще придобие смисъл... любов... красота... И още много... Поздравявам те за красивия стих, Рамадане!Щастлива Нова година, изпълнена с любов и вдъхновение ти желая! Бъди здрав!
  • Не е време за предаване и за пустини. Пустините са екзотични за малко. После трябва да излезеш от тях. Излез! Колко неща има отвъд пустинята! Сега е моментът! Щастлива Нова Година!
Предложения
: ??:??