29.12.2017 г., 4:15  

Обреченост

799 0 7

ОБРЕЧЕНОСТ

 

Безцелно скитам в пустошта

на свойта странна самота.

 

Във нищо не откривам смисъл,

откривам само суета,

не вярвам даже в любовта,

но май затуй съм вече писал?...

 

Но май съм писал що било е

преди и днес в сърцето мое;

затуй, че чувствам се сломен

и окован във вечен плен.

 

Затуй, че чувствам се старик

и млад съм само на години,

че в мен утихна всеки вик,

че в мен безкрайни са пустини…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че мислиш така. Благодаря!
  • Хич не скиташ безцелно даже, ставаш все по-добър в писането.
    Добре пресъздадено настроение.
  • Е да, аз не казвам, че няма любов, а че не вярвам в нея. Благодаря! Весели празници и на теб!
  • Не вярва в любовта този, който не е открил своята...това не означава, че я няма, нали?
    Ще пресече пустинната ти пътека!
    Поздрави и весели празници
  • Благодаря ви и на двете. Весела и успешна Нова година и на вас. Интересно е, че и двете се фокусирате върху последната дума от стихотворението.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...