Безцелно скитам в пустошта
на свойта странна самота.
Във нищо не откривам смисъл,
откривам само суета,
не вярвам даже в любовта,
но май затуй съм вече писал?...
Но май съм писал що било е
преди и днес в сърцето мое;
затуй, че чувствам се сломен
и окован във вечен плен.
Затуй, че чувствам се старик
и млад съм само на години,
че в мен утихна всеки вик,
че в мен безкрайни са пустини…
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
Благодаря! Весели празници и на теб!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
