Обреченост
Порочна си... Защо тогава плака?
С порока, или с мене се сбогуваше?
А може би със онзи, който чака?
Не скъпа! Само мене ти бленуваше!
Бленуването беше много кратко,
защото друг ме чакаше тогава.
Целувах те в захлас и беше сладко,
но тръгвай си сега, ще те забравя!
А погледът ти леко се размаза...
Усети с нежност устните изпръхнали.
И как потънах в топлата ти пазва,
целувайки зърната ти настръхнали...
В ухото ми, ти шепнеше "Обичам".
Крещеше в тишината ми екстазно.
По кожата с езика си те сричам.
Оставих всичко в тебе безизказно.
А помниш ли викът ни на блаженство,
на сливането - толкова божествено...
Ний двама бяхме просто съвършенство...
От лудост и от болка най-естествени...
Аз помня всяко чувствено дихание.
Телата ни в оргазмена завършеност.
Целувките, избухнали в признание,
на всяка част по тялото в довършеност!
Замряхме във прегръдката последна...
Сърцата ни в едно се бяха сраснали...
Аз бавно във очите те погледнах
и сетне бавно се отпуснах сладостно...
marin4 (Марин Ташков) и Незабравима (Кремена Стоева)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
И чувства си има и всичко
